Хотел Симона Комплекс има мисията да популяризира България като културна дестинация с дълбоки исторически корени. Запознаването с древната ни история е повод за гордост. Дългогодишният опит на учените да изкарат народа ни без корен на Балканите не успя. Историята е запазена и до днес все повече доказателства свидетелстват нашият древен произход с корени от преди Новата ера.
Последните изследвания за историята на българският народ сочат, че имаме неделима родственост с Траките по същите земи. Ние сме наследници и голяма част от генофонда ни също и на древните траки, какъвто е бил Орфей. Това е повод за гордост и за бъдещите поколения. И всеки път, когато се замислим какво е постигнал народа ни е и повод за чест във вечността и за нашите деца!
Днес ще ви запознаем с историята на Орфей и връзката му с аргонавтите.
Орфей е легендарен тракийски певец и музикант, основал учението Орфизъм и смятан за най-великия певец и поет на древността. той е син на Аполон или на тракийския цар Ойагър, а Ойагър е син на Ликург, цар на траките при Хелеспонт. Майка му е нимфата Калиопа. Пак според Диодор Орфей е баща на Музей. Според древногръцката митология Орфей е живял поколение преди Троянската война и е сред аргонавтите, осъществили похода за Златното руно към Колхида. Предполага се, че това е било ок. 1400 пр.н.е. Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си спростичка молитва да отдават почитта си към тях. Според легендите лирата му е имала седем струни. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийците поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него.
Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Разпространението на различни митове за него дължим на старите елини. Досега са известни 92 негови изображения върху атически вази. На тях са изобразени сцени от основните орфически легенди – за смъртта на жена му нимфата Евридика, която била ухапана от змия в деня на сватбата им, и опита му да я спаси от подземното царство. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта – Хадес. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство.
Орфей загинал, разкъсан от менадите, край бреговете на река Хеброс – Марица. Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани.
Сред многобройните варианти на орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец. От тях е и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира. Счита се, че той е основател на орфическите мистерии, които стават особено актуални в епохата на елинизма.
