Авитохол е легендарен български владетел. С него започва Именникът на българските ханове: „Авитохол живя триста години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом
Твирем“. Според текста той се възцарява в годината Дилом („Змия“), месец Твирем („Четвърти“), съгласно древнобългарския календар. Според тълкуването на Васил
Златарски това е 146 година, а според Петър Добрев – 165 година.

Самото име Авитохол, според тълкуванието на Добрев с помощта на памирските езици, означава „Син на Сърната“ (от „Ави“ – сърна; „Тохол“ – дете). Това тълкуване се
отхвърля от тюрколога проф. Иван Добрев като несъстоятелно, понеже думата „тохол“ е сравнително късна арабска заемка (ﻃﻔﻞ, [tifl] „кърмаче“) в памирските езици.
Предложеното от него тълкуване на името е авит-охол, от староиранското *pati- „господин, началник, господар; владетел, хан“ и старотюркското *ogul „син, чедо“.
Всъщност И.Добрев повтаря изцяло по-старото мнение на Й. Микола и Х. Хаусиг, че Авитохол произлиза от хуно-алтайското avit (ata), aba – прародител (баща, дядо) и
oγul – син, потомък, чиято древнобългарска форма е ohol. Така мисли Б. Симеонов. Въображаемата връзка с Атила, се извежда като ata – баща + il – племе, т.е.
Атила, на старотюркски: баща на племето.

Съществува хипотеза, според която споменатите в „Именник на българските ханове“ Авитохол и неговия син Ирник трябва да се идентифицират с историческите личности
Атила и Ернах. Според Васил Златарски подобно предположение е несъстоятелно, но то се приема от повечето съвременни историци.

Кубра̀т (или Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, на гръцки: Χουβρατις, Κουβρατος) е владетел от рода Дуло, вожд на племето уногондури, обединил прабългарите северно
от Кавказ и Черно море и създал могъщ племенен съюз наречен Стара Велика България, известна също като Оногурия.

Главни извори за Велика България и Кубрат са ромейските хроники на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, които черпят информацията си от по-стари източници.

Не е известна точната година на раждане на Кубрат, но се предполага че е роден около 605 и починал 665 година. Така нареченият „Именник на българските ханове“
сочи, че Кубрат е управлявал 60 години, но това може да е била и продължителността на живота му. Независимо от някои мнения, че е починал през 642 г., напоследък
изследователите утвърждават становището си че Кубрат е починал между 663 – 668 г. Това становище е застъпено и в Голямата българска енциклопедия. Някои български
учени, сред които и Божидар Димитров, твърдят че той създава Велика България през 632 г.

Според хрониките на Теофан Изповедник и Никифор Константинополски Кубрат умира „през годините на Константин, който управлявал на Запад“. Предполага се, че става
дума за император Констант II, управлявал между 641 и 668 г. и който прекарва последните години от управлението си в Италия. Находките от Малая Перешчепина,
свързвани със смъртта на Кубрат, дават основание тя да се датира около 650 г.

Първата му поява на историческата сцена, засвидетелствана от изворите, е като предводител на част от съюзните на Византия тюркутски войски (по-скоро българо-
хазарски като състав), които подпомогнали император Ираклий през 621 г. в борбата му с персите.

Произход
Хан Кубрат произхожда от племето на уногондурите, които по това време са под властта на Аварския хаганат и населяват земите между реките Дон и Днестър. Според
някои историци Хан Кубратовата майка е от прабългарския род Ерми, тъй като от този род е вуйчото Хан Органа, тоест братът на майка му, който се явява и негов
регент докато Хан Кубрат бил във Византия, а по бащина линия Хан Кубрат произхожда от рода Дуло.

Велика България
Основна статия: Велика България
През 604 г. могъщият Тюркски хаганат се разпада на две части – източна и западна. Земите на прабългарите (на север и изток от Черно море) остават в
Западнотюркския хаганат, управляван от хагани от тюркския род Ашина.

През 628 г. уногундурите и утигурите (две от трите основни прабългарски племена, заедно с кутригурите), предвождани от Моходу Хеу (според някои Органа), въстават
срещу хагана и Моходу Хеу се възкачва на каганския престол под името Сибир/Шибир хан, известен също и като Тукъй хан, означаващо на прабългарски език, че е роден
или поел управлението в годината на коня. През същата 628 г. начело на българите в западните краища на хаганата е поставен (или се издига) Кубрат. Тази война
завършва през 632 г. със смъртта на Шибир хан. Впоследствие Кубрат отцепва българските земи от хаганата, поставяйки началото на Велика България. Скоро след
освобождаването от владичеството на хаганата, Кубрат отхвърлил и зависимостта си от аварския хаган. Така Велика България достигнала своя апогей – успешно се
противопоставя на западните тюрки напиращи от изток, и на Аварския хаганат, разположен и властващ на запад от Велика България.

Втората война на Кубрат е срещу Арабския халифат. През годините на управление на третия халиф – Осман ибн Афан, през 648 г. една арабска войска (ок. 20 хил.
души) пресича прохода Дербент в източната част на Голям Кавказ и нахлува в земите на барсилите, които по това време са част от Велика България. Арабската войска
е разбита а останалата част от арабите бягат на юг от Кавказ. С изключение на тези войни, при това водени извън границите на страната, във външнополитически
аспект първата половина на управлението на Кубрат е спокойна. На юг са поддържани близки отношения с Византия на Ираклий (двете държави сключват съюзнически
договор през 634 г. – едновременно израз на подкрепата на Византия за новата държава, а от българска страна – отказ от нашествия), а и след това, без обаче те да
прераснат в по-ангажиращо обвързване на България с Византия. На запад и север положението е спокойно, на изток хазарите, подчинени на Западнотюркския хаганат,
биват въвлечени активно в междуособните борби и не представляват заплаха.

В така развилата се ситуация започват да назряват все още далечни проблеми през втората половина на 40-те години. Това е времето на голямото настъпление на
китайската държава Тан в Средна Азия. През 647 г. пада Самарканд, през 651 г. рухва и Западнотюркският хаганат, през 653 г. бива превзета и Бухара. Последица от
това са бягството на върхушката на западните тюрки и остатъците от техните армии (ок. 40 хил. души) в земите на хазарите, между р. Емба и р. Волга, и отвъд
Волга, в териториите на съвр. Калмикия, Астрахан и Северен Дагестан. На тези земи през 650 г. е основан Хазарският каганат, начело на когото застават тюркски
хагани от рода Ашина.

След 650 г. Управлението на държавата наследява най-големият му син – Баян, наричан още Бат-Баян или Безмер (в Именник на българските ханове).

Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове Бат-Баян, Котраг, Аспарух и двама неназовани да не се разделят, за да се защитават
по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката на баща си. През 671 г. от изток в България нахлуват армиите на Хазария и за по-малко от година
разгромяват българската държава, като завладяват основната част от територията ѝ. Племената кутригури и част от уногундурите, начело с Аспарух се задържат на
Днепър, а утигурите и друга част от уногундурите, начело с Котраг, се оттеглят на север по Дон и се заселват при сливането на Волга и Кама. Няма съмнение, че
покоряването и на тези две части от българите е било по силите на Хазария и би било въпрос на време, ако по същото време от юг през Кавказ не се усилват
арабските набези, което отклонява основната част от хазарските сили в тази посока и изобщо ангажира по-голямата част от енергията на Хазария през следващите 90
години, което може би спасява Централна Европа от ново нахлуване, подобно на аварското 100 години преди това.

Съкровището от Малая Перешчепина
Основна статия: Малая Перешчепина

Паметник на Кубрат в Малая Перешчепина
През 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла в местността „Карнаухова балка“ ( 49°23’40″N 34°33’7″E) край село Малая Перешчепина, на 13 км южно от град Полтава
в днешна Украйна, е открито съкровище, датирано от различни изследователи към средата на 7 век до началото на 8 век. То е изключително богато и се състои от
повече от 800 основно златни (25 кг.) и сребърни (50 кг.) предмети. Голяма част от находките, съдържащи шедьоври на византийското и персийското ювелирни
изкуства, се съхраняват в Ермитажа. През 1984 г. Йоахим Вернер разчита монограмите на два от пръстените като „Ккубрату“ и „Кубрату Патрикиу“, с което свързва
археологичния обект с Велика България. Съществува и хипотеза, че то е свързано със смъртта на Кубрат или дори е мястото на неговото погребение.

Аспарух (681 – 701)

владетел и създател на Дунавска България

Предшественик: Кубрат
Наследник: Тервел
Семейство: Династия Дуло
Баща: Кубрат
Потомци: Тервел

Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и
изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите.

Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На над 80% от
територията на днешна България няма прабългарски некрополи.

Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк
прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление.
Аспару̀х (или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий е български владетел, основател на Дунавска България. Той е трети син на Кубрат, основателя на
Стара Велика България. Повечето съвременни изследователи предполагат, че Аспарух е носил титлата хан.