Самуил – ЦАРЯТ удържал атаките на византийския император Василий II от 971 година до 1014 година

Антропологическа реконструкция на Самуиловото лице
Антропологическа реконструкция на Самуиловото лице

Самуѝл (на старобългарски: Самоилъ) е български цар[2], управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на Комитопулите.

От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история.

В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица.

След преждевременната смърт на царя, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.